Пиша тези редове вдъхновена от Лидия, която всеки ден прави поредната крачка от нейното заобичване тичайки към себе си... Благодаря ти, за това, че провокираш и насочваш вниманието на много хора към онова обичане, което ни пълни с енергия и ни прави щастливи и доволни от живота. Мислих много кой и как ме научи да обичам себе си, кога се случи това? И прехвърлях различни образи, събития, моменти, но никой от тях не беше толкова ярък, за да кажа – да, ето в този момент, на това място от живота си, аз се заобичах… Докато един ден отговорът сам ме намери, съвсем неочакван, различен от всички онези прекрасни идеи за заобичване, но много фундаментален за мен. Връхлетя ме и изпълни цялото ми тяло с умиление, задоволство и ЛЮБОВ. Върнах се назад в онези безгрижни дни на детството, и си спомних, че аз не бях обикновено момиченце, аз бях принцесата на татко, а голямата му топла прегръдка запълваше всяка клетка от тялото ми със сигурност, спокойствие, увереност и обичане. Изплуваха сладки спомени – как ми решеше косата и ми връзваше пандели, а после ме водеше всяка сутрин на градина и винаги ме взимаше първа… Как ме носеше на конче, когато се изморях, как ме возеше на колелото му, а после ме научи да карам моето, как ме научи да плувам. Как само той ме водеше да ми купува обувки, защото само той успяваше да ме изчака дълго да избирам и пробвам, без да налага мнението си. Спомних си, как само като ме погледнеше и разбираше, как се чувствам. Когато летях от щастие той се усмихваше и ми се радваше, а когато страдах, винаги питаше, как съм, и се опитваше да разсее тъгата ми. Дори, когато се опитвах да скрия някое чувство или емоция той винаги ги улавяше. Спомням си как ме защитаваше и подкрепяше в трудните училищни моменти… Как ме остави да се влюбя и въпреки болката, която тази първа любов ми донесе не се намеси в нея, а когато всичко свърши ме остави да се наплача, за да продължа напред… Усещах го винаги до мен без да натрапва присъствието си, без да говори излишно, без да пита излишно, но винаги носещ онова чувство за сила, която те пази, която е някъде около теб и ти дава опората, на която да стъпиш, за да вървиш напред. Когато ми е трудно, когато съм наранена винаги в съзнанието ми изниква едно негово изречение, което ми повтаряше в детството: „Никой няма право да те гледа на криво!“ – тези думи бяха неговата „мантра“, с която той не допускаше негативизма на света да разкъсва душата ми, и тази мантра стана част от мен. Аз бях принцеса, но това не би било възможно, ако нямах зад себе си крал - силен, смел, обичащ, отдаден и готов на всичко за дъщерите си. Той всеки ден засаждаше в мен онова чувство за обичане, от което днес все още захранвам душата си. Показа ми как се обича - с разбиране и отдаденост! Постави основите на любовта и разви увереността ми, че заслужавам да бъда обичана и да обичам! Любовта към себе си…? Тя май не се учи, тя се получава! ОБИЧАМ ТЕ, ТАТЕ!
0 Comments
Ако се чудиш каква е рецептата за щастливата връзка и защо не можеш да я постигнеш, то тази статия ще ти е от полза. Но преди да я прочетеш има една малка тайна, която много мъже не знаят – Ключът към щастливата връзка се крие в щастливата жена! Ето как да създадеш щастливата жена: 1. Всеки ден и напомняй колко специална е тя за теб! – Няма жена, която да не изпитва нужда от внимание. А усещането, че е специална и различна за теб от всички други жени е движеща сила в живота й. 2. Признавай и насърчавай нейната интуиция и интелект! – Много господа, които са успешни в своята кариера, пренебрегват или дори не виждат какви знания и интелект притежава жената до тях. Това, че тя не е компетентна в тяхната област на развитие, не значи, че не е компетентна в много други. А нейната дълбока женска интуиция може да бъде добър барометър за всеки мъж. Използвай този ресурс и я насърчавай да го развива! 3. Споделяй и слушай какво споделя тя! – Няма спор, че жените говорят много повече отколкото на мъжете би им се искало, но това не винаги е толкова лошо. Това, че споделя означава, че е готова и да слуша. За нея общуването е начин за свързване и знак за приемане, затова не пренебрегвай диалога. 4. Покажи й, че може да разчита на теб! – Всяка жена носи в себе си потребността да се чувства сигурна и защитена. Усещането за сигурност е водещо в избора й на партньор и баща на децата й. Нейната природа е да бъде по слабата, да бъде пазена и защитавана, да усеща, че някой се грижи за нея, за да може тя спокойно да се отдаде на грижите по децата домът и семейството. 5. Благодари й за това, че е добра майка! – Няма по голямо признание за жената от това! Стремежът към това да бъде най-добрата майка за децата си е толкова силен, че понякога може да притъпи всички останали стремежи в живота й. Ако искаш да свалиш напрежението и несигурността й и да повишиш нейната увереност и спокойствие в тази посока, то признавай и хвали нейните качества като майка. Тук едно „Браво, справяш се чудесно!“ прави чудеса! 6. Благодари за цялата домакинска работа, която тя върши! – Да, тя е тази, която по-често готви, чисти, пере и подрежда къщата, но това не значи, че е нейно задължение. Водена от стремежа да създаде приятна обстановка за любимите си хора тя се грижи за всичко това. Цени тези усилия и благодари за тях! 7. Питай я дали има нужда от твоята помощ всеки ден! – Да предложиш помощ означава да признаеш нейната нежност, женственост и слабост. „Имаш ли нужда от помощ?“, „Как мога да ти помогна?“ са изречения, които жените в днешно време все по рядко чуват и това често ги кара да се държат като „мъже“ и да правят всичко сами, което ги кара да се чувстват неудовлетворени и уморени. 8. Когато те ядосва, кажи, че я обичаш и е важна за теб! – Зад крещящата и сърдита жена много често се крие една несигурна в себе си жена, която има нужда да чуе, че е обичана и ценна, кажи й го! 9. Прави поне по едно нещо на ден, заради, което тя да ти благодари! – Харесва ли ти усещането, което изпитваш, когато тя се усмихва широко, целува те и ти благодари? Нима това не засилва твоята увереност, мъжка сила и самочувствие? Е, ако искаш да го получаваш, вече знаеш рецептата. 10. Докосвай я! Прегръщай я! Целувай я! – Знаете ли, че според повечето жени, когато са в прегръдките на любимия мъж изпитват силно вълнение, радост и усещане за сигурност, а целувката е знакът на любовта, от който се нуждаят всеки ден. Показвайте любовта! Е, не звучи толкова трудно и невъзможно нали? Пътят до щастливата жена е път, който може да ви направи още по-уверени и силни, а щастливата жена ще направи и невъзможното, за да ощастливи мъжът до себе си! Опитайте! Знаете ли, че всяка целувка носи послание? Има толкова много видове целувки, че ще е трудно да ги изброя. Има плахи, нежни, страстни, любезни, любовни, извинителни, разрушителни, свенливи, кратки, дълги, за здравей и за довиждане. Има целувки, които спират дъхът ни и такива, които не искаме да повторим, има целувка с отворени и със затворени очи. Като се замисля можем да си направим нов език – този на целувките, и тогава можем да си кажем много, целувайки се. Целувката е първото свързване с другия и най-естествения начин да изразим чувствата си. Замислете се как майката не спира да целува малкото си бебе. Усещането, което първата целувка оставя в нас може да изиграе ключова роля в развитието на връзката ни. Срещам жени, които са влюбени, но и много несигурни в чувствата на партньора си. Те ме питат как да разберат, какво изпитва той към тях, дали са желани по същия начин, дали и на него му е толкова хубаво. Тогава аз ги питам как са целувани, как усещат целувките на любимия? Насочвам вниманието им към това да разчитат посланията на целувките. Защото, ако харесването можеше да бъде изиграно, то целувките не могат. Те говорят много повече от думите, жестовете, мълчанието, обещанията. Можем ли да целуваме жадно, страстно и дълбоко, вдишвайки аромата на любимия, ако не го харесваме истински и не сме привлечени от него? Можем ли да скрием удоволствието, което целувката ни носи? Или пък можем ли да пренебрегнем чувството на отхвърляне, което ни пробожда, когато целувката ни бъде отхвърлена или отбита? А да целуваме насила? Бях толкова развълнувана, когато аз самата започнах да "чета" посланията на целувките, които получавах. Някои ме разтърсваха от удоволствие, други свиваха стомаха ми от болка, трети ме изпълваха с умиление, четвърти ме караха да се чувствам спокойна, сигурна и защитена. Всяка една целувка носи своя специален заряд и докосва душата ни. Достатъчно е само да бъдем сензитивни за това, което тя ни носи като усещане. А, когато се научим да ги разпознаваме, съмненията и несигурността ще изчезнат! Е, това беше едно малко, приятно лирично отклонение, което незнайно защо събуди желание за целуване в мен. А как е при вас? Ами отивайте да се целувате тогава! Целувам ви! Очаквайте продължение.... |
Неви Боджуковапсихолог Архив
January 2020
|