 Здравей! Не знам коя си, нито знам името ти, но след като усетих появата ти в живота ми, реших, че е добре да призная съществуването ти. Да, признавам си, че в началото се смутих. Но нямам лоши чувства към теб, кой знае, ако се задържиш в живота му може някой ден да имаме добри отношения. Явно ние жените си мислим, че след като си тръгнем от някой мъж той дълго ще тъгува за нас и в живота му скоро няма да се появи друга, затова винаги сме изненадани, когато разберем за нея. А може би той все още тъгува и ти си неговото лекарство. Ако е така, моля те помогни му да бъде щастлив. Дай му много повече отколкото аз. Мъжете винаги сравняват жените си, а ние винаги се опитваме да бъдем по-добри от "бившите". Ти и аз сме различни и няма смисъл да се сравняваш с мен, просто бъди себе си и остани себе си, каквото и да се случи. Той е наранен, затова просто бъди добра, търпелива и толерантна. Остави му огромно лично пространство, защото моята обич му идваше в повече! Не му се сърди, че идва да вижда синът си, те са влюбени един в друг. Поддържай тази любов, ако искаш да е щастлив. Не се сърди, че му се обаждам или пиша, все пак имаме дете, което винаги ще ни свързва и аз по един или друг начин ще бъда част от живота ви. Не му се ядосвай, когато излиза с приятели и се прибира рано сутринта или, когато ходи на „мъжки морета“. О, и бъди добра домакиня, той обича реда (но с лекота създава хаос), обича вкусната храна и уюта. Глези го. И не забравяй да го подкрепяш, да му казваш, че е умен, добър и красив, а ти си щастливка, че е до теб. Когато го видиш потънал го успокой и му кажи, че всичко ще е наред. Не задавай много въпроси, дразни се от това. Казвай му как се чувстваш, но в никакъв случай не му показвай гнева си, страха си, ревността си. За него жената трябва да е ангел, винаги - нежна, мила и любяща, никога - ядосана, мрънкаща или ревнива. И нещо, което е много важно – сексът винаги трябва да е пълноценен и на високо ниво. Приеми също, че телефонът и компютърът за него са средство за работа и дори сега да ти обръща внимание в един момент работата ще стане по-важна, а те ще изяждат времето ти. Научи се да привличаш вниманието му, съблазнявай го, но в никакъв случай не му се ядосвай, че работи 24 часа в денонощието. Не се опитвай да го променяш! И се грижи сама за финансовата си независимост. А сега искам да ти благодаря. Благодаря, че си до него в този труден момент от живота му, утешаваш го и лепиш парчетата от разбитото му сърце. Знаеш ли, мъжете страдат много по-дълго за жените си, казвам го от позицията на човек, който работи с такива мъже. Имаш трудна задача! Благодаря ти и за това, че с появата си ми помогна по-бързо да осъзная, че живота продължава, и че и на мен ми предстои да се влюбя. Сега, когато разбрах, че той е с теб, аз осъзнах свободата си и мога да й се насладя. Появата ти ми помогна да се освободя от илюзията, че някой ден можем да оправим нещата. Успех! Една щастлива свободна жена
1 Comment
 Пиша на теб, на онзи, който не е готов за обичане. Да, прав си, тя не е обикновено момиче. Да, трудна е, и боли. Затова...
Не говори! По добре мълчи. Дори и да знаеш какво иска да чуе, не й го казвай! Тя вярва в думи, защото винаги казва това, което мисли. Но не вярва на мъже, които се страхуват да обичат. Да, тя знае, че е чудесна. Тя знае, че харесваш много неща в нея – нежността й, радостта й, вярата й в чудеса, мечтите й, очите й, скромността й, страстта й, грижата й, ръцете й, упоритостта й, постоянството й, косите й, откровеността й, целувките й, умът й, различността й, начинът, по който държи цигарата си, кикота й, сълзите й, гнева й. Но ти се плашиш от нея, от дивостта й, която усещаш, че носи в себе си, страхуваш се да не се влюбиш в тази жена, да не станеш зависим... Трудно се отказва необикновено момиче. Тя е като наркотик. Опияняваща и болезнена. Тя ще ти направи закуска само, ако е в настроение, но задължително ще те целува безкрайно, преди да се измъкне от леглото. Понякога ще ти се обяснява в любов, пишейки стихове, дори книги, друг път просто ще ти приготви вечеря. Понякога ще иска да те прегръща до припадък, друг път ще ти обърне гръб сърдита. Тя няма да те моли, да намеква, да чака да се сетиш, а ще ти каже директно какво усеща, мисли, иска. Тя ще има свои мечти и ще ги гони до дупка, ако не я разбереш, просто ще се откаже от теб, защото такава е същността й. Тя ще те обича дори, ако целия свят те мрази, само, когато знае, че искаш нейната любов. Тя ще бъде едновременно срамежлива и секси и това ще те побърква. Ще я искаш силно, но и ще се плашиш от нея. Тя понякога ще те обърква, ще те вдъхновява, ще те кара да мечтаеш, ще те влюбва в себе си, а после ще те кара да съжаляваш, че си се влюбил, но не би се отказала от теб, ако знае че я обичаш. Може и да те остави, когато те желае най-силно, ако е усетила страха ти. Тя знае какво може да даде в любовта и когато усети, че няма срещу себе си някой готов да го вземе, си тръгва. Тя знае коя е. Тя няма да те залъгва, ще бъде честна и директно ще ти каже какво чувства, не, за да те уплаши, а защото иска да я понесеш. С нея живота рядко ще е скучен, защото тя няма да спре те да обича, но ще те обича различно от обикновените момичета. Ако не си готов за нея... Мълчи. Тръгни си. Остави я. Тя няма да се разсърди на страха ти, но ако не можеш да обичаш като нея, ще спре да ти се възхищава, а направи ли го, ти ще станеш твърде обикновен за обичане.  Едно от нещата заради, които има хора, които ме харесват и такива, които не ме харесват е именно моята искреност. Моята смелост да споделям живота си, рискувайки да си навлека хорското неодобрение. Защо го правя ли? Ами, защото съм убедена, че има много жени като мен, защото знам, че нито съм първата, нито последната, на която живота поднася всякакви изненади и чудеса и защото си мисля, че имам някаква си „трибуна“ (макар и малка), от която мога да говоря за нас, жените. Сега, държа да кажа, че нямам нищо против мъжката половина, но все пак съм жена и смея да пиша само за това, какво мисля като жена. Другото, оставям го на мъжете, нека те разсъждават. И какво по-хубаво от това да започнеш седмицата с размисли. Този път без страсти. По скоро с огромна доза приемане и чаша кафе. Какво се завъртя днес в моята женска глава? Пак повтарям, пиша това от ролята си на жена, въпреки, че съвместявам много други роли. Преди време, пак от позицията си на жена, събрах смелост да кажа, че и аз останах или по скоро пожелах да бъда сама. И естествено този нов начин на живот, всеки ден ме изправя пред нови и нови изненади. Дали е хубав или лош? Не знам. И в партньорството и в „самотата“ (кофти дума, ама не ми идва наум друга) има хубави и лоши дни, така, че бих казала, че е въпрос на нагласа, кое избираш да бъде важно за теб в този момент от живота ти. Не, не искам винаги да бъда сама. Нали съм жена?! Коя жена иска да бъде дълго сама? Но все пак живея сама и някак се чувствам длъжна да се адаптирам към избора си и да споделя как живеят жените, когато са сами. Оставям на вас да решите как ви звучи. Та, един чудесен, слънчев понеделник се събуждаш, завеждаш детето на училище и докато пиеш първото си кафе за седмицата, написваш набързо какво си осъзнал. Млада жена, в средата на 30-те, избрала да бъде сама, демек все още вярваща в това несъществуващо нещо, наречено любов, с толерантна нагласа към света, въпреки всички препятствия и трудни моменти, майка, при това на прекрасен син (всички деца са такива), работеща това, за което цял живот е мечтала и се е борила, успяваща да си плаща наема и сметките за апартамента, в който живее и за кабинета, в който работи, успяваща да заведе и вземе навреме синът си от училище, да работи, да продължава да учи и да плаща образованието си, да намира време да изчисти домът си, да изпере, да измие чиниите, да, скучни занимания, но няма кой друг да ги върши, да приготви вечеря за нея и синът й, да поговори с него, даже, когато не й се говори с никой и за нищо, защото е имала труден ден, да намери време да излезе, да побъбри с приятелка, да поплаче, да може въпреки всичко, случило се между тях да благодари на бащата на детето си, че се старае да й помага в грижите за него, да намира време да се чуе с родителите си и да ги успокои, че въпреки, че е сама, успява и всичко е наред, да си открадне два часа, за да си направи маникюр и да си боядиса косата, да прочете някоя книга, да отиде на пазар, на разходка, на лекар, защото това да се грижи за здравето си е необходимо, знаейки, колко неща зависят вече само от нея, да успее сама да управлява бюджета си, да не губи увереност, когато нещо се обърка, а да търси решения, да не се срамува да помоли за помощ, но и да не се оплаква от това, че е сама, абе да обича живота си, такъв какъвто е. Забелязахте ли колко е дълго това изречение? Даа, не е случайно и не е лесно, а със сигурност съм забравила още сто неща, които бих написала, ако се размисля сериозно, ама сега просто изваждам на листа, разбърканите си женски мисли. Чета ги. Боже, аз ли правя всичко това?! – мисля си, изпивайки последната глътка кафе. Оказва се, че да си сам е предизвикателство, за което може би дори не съм подозирала, когато смело взех това решение. Не се оплаквам, нито се хваля, по скоро пиша това, за да подсетя всички успяващи жени, колко неща правят, и за да заявя, че да си сама не означава, че не ставаш за връзка (не, че се чувствам така, ама и така се говори за самотните жени), а напротив, има много неща, в които стават и заради, които спокойно могат да си кажат „Браво!“. И изведнъж, докато се потупвам мислено по рамото, казвайки си браво, в главата ми идва нов въпрос: „Щом успявам да правя всичко сама, къде и каква роля да дам на мъжът, за който все пак мечтая да бъде до мен?“. Непрекъснато чувам, че вече нямало любов, че хората са спрели да бъдат нежни, близки и романтични, че да намериш някой, с който да споделяш повече от ежедневие е невъзможно. А, не, не съм съгласна! После идва поредния парадокс пред, който се изправя жената, която може сама: „Ако някой ти помага и се грижи за теб си обявена за зависима или дори меркантилна, ако успяваш сама, пък си много независима и силна.“ И в двата случая излиза, че не си подходяща за връзка. Чакай, чакай! Според кого? Който мисли така, нека се върне и прочете отново дългото изречение! Хм, май и мъжете не знаят какво искат. Странно, мислех си, че поне те са наясно със себе си, за нас жените знаем, че често си меним мнението. Не искам да мисля вместо тях! Едно знам със сигурност, свободна или във връзка, жената има нужда да бъде обичана и специална за някой мъж. Да, звучи просто и наивно, но ако я няма тази нужда, защо й е мъж? А може би същото важи и за мъжа?! |
Неви Боджуковапсихолог Архив
January 2020
|
RSS Feed