Как съм се родил аз?

Има няколко истории за това как се е появил той. Най-интересното беше, че на мен почти не ми се наложи да обяснявам как се е случило, напротив! Той сам беше измислил историите. За едната ще ви разкажа сега. Защото преди да ми я разкаже той, беше задал няколко въпроса.  Не помня точно кога стана това, но е било малко след като е навършил 4 години. 
Ще започна с историята, за която знам от къде е събрал информация, а следващия път ще ви разкажа другата...
Един ден съвсем случайно гледах по телевизията предаване, в което се разказваха истории на жени, които са минали дълъг път преди да станат майки. Предаването проследяваше целия процес, включително самото раждане. Той си играеше до мен и въобще не даваше вид, че се интересува какво дават. В момента, в който обаче започна раждането на жената и тя стенеше от болка, той се обърна към мен и попита: 
-И ти ли така викаше, когато ме раждаше? 
-Да. Раждането е трудна работа. И аз и ти правехме всичко възможно, за да се родиш. Децата помагат на майките си, когато се раждат...
-Аз помагах ли ти? Болеше ли те много?
-Да, ти ми помагаше. Болеше ме, но не беше толкова страшно, а и бях толкова щастлива, че ще те видя, че после бързо ми мина. 
-А Иво (баща му) беше ли до теб, помагаше ли ти?
-Не. В болницата, в която бях, не разрешават татковците да помагат. 
-Трябвало е да ги помолиш, виж този татко помага. 
-Да. Аз знам, че татко ти също искаше да помогне. 
-И какво направи когато ме видя? Хубав ли бях? Плаках ли?
-Когато те сложиха върху мен, веднага се влюбих теб, за мен беше най-хубавото бебе. Да, беше плакал и една сълза стоеше на бузата ти. Избърсах я с целувка. 
-Това е хубаво! - каза той и се гушна в мен. 
След това разказваше историята така: 
"Когато Неви ме е раждала, тя е плакала и е викала, защото я е боляло. Но след това е била щастлива като ме е видяла. Аз съм плакал, а тя се е влюбила в мен. Раждането е трудно, но и децата помагат."

---