Как съм се появил аз?

Тази история ми я сподели един ден след като се беше прибрал от градина. Вместо да ме попита: "Как съм се появил аз?", той дойде при мен с въпросът: "Искаш ли да ти разкажа как съм се появил аз?" Не помня точно кога беше готов да ми разкаже, но е било преди или малко след като е навършил 4 години. Не знам от къде е натрупал нужната информация преди да съчини историята, но много ме изненада.
Ето какво се случи: 
-Неви, искаш ли да чуеш нещо? Една история? - попита той с тон, на който не можех да кажа "Не".
-Добре, разкажи ми.
-Ела, седни до мен. Ти знаеш ли, че като порасна ще се оженя за Ника? (приятелка от детската градина). И ще си имаме бебе, също като теб и Иво (баща му). 
-Така ли? Ами много хубаво! 
-Искаш ли да ти кажа как съм се появил аз? 
-Да, искам.
-Ами.... Иво се е влюбил в теб и те е поканил на среща. Казал ти е, че те харесва и иска да се ожените. После сте направили сватба. И сте били много щастливи. После Иво те е целунал и прегърнал и твоето коремче е почнало да расте. Аз съм бил вътре. После ти си ми пяла песни, а Иво ми е говорил. След това съм се родил. И така... А след като ние станем големи като вас и ние ще се оженим. Аз съм влюбен в Ника, както Иво е влюбен в теб. 
-Добре, историята е вярна, само че ние с татко ти не сме правили сватба. 
-Не може без сватба! Аз искам да ми направите! - каза го толкова категорично. Сякаш ми се скара, че съм пропуснала важна част от традицията, от неговата история. Не вярвам, че любовта има нужда от законово доказателство, за да съществува, но се почувствах все едно съм пропуснала някаква важна част от живота си... Дали пък не е време да попълня този пропуск? 

---