|
Алек беше на три години и няколко месеца. Един ден прибирайки се от детската площадка той се спря до едно дърво и гледайки некролога на него попита:
-Коя е тази жена и какво пише там? Бях малко смутена от въпроса му, но бързо се окопитих и започнах да обяснявам. -Тази жена е починала. Отишла е на небето и е станала звездичка. От там гледа и пази своите любими хора, а те за да си спомнят за нея са направили това и всеки път, когато го гледат всички, които са я познавали я споменават и почитат. -Аха. Тати ми каза, че неговата баба също е на небето и е звезда. Ще ми прочетеш ли как се казват хората? - каза той и ми посочи няколкото некролога на дървото. -Добре. - казах аз и изчетох имената на всички. -Сега вече ги споменахме. Хайде да се прибираме! - каза съвсем спокойно той. А аз усетих как ме побиват тръпки. Чудех се как може едно дете, което не знае кога казваме "утре" и "днес", да се интересува от такива въпроси. Знаех, че идеята за времето узрява по-късно в детската глава, но не очаквах, че идеята за смъртта ще я изпревари. За тях тя не беше натоварена с този негативен щрих, с който ние я свързваме, не будеше страх, а само чисто детско любопитство. Въпросът беше зададен и трябваше да има отговор. Явно пъзелът в детската му глава имаше нужда да запълни още едно квадратче. След този разговор имаше един период, в който той казваше на приятелите си, че това е някой починал човек и ме караше да чета всеки некролог, който срещахме по пътя към къщи. И аз го правех, изчаквайки спокойно тази потребност да отшуми и да дойде новия въпрос... Това обаче ме научи и след това дори, когато не съм с него да споменавам всички онези, които не бяха вече тук... Благодаря ти, Алек!
0 Comments
 Като всяко дете и моето един ден съвсем изненадващо за мен каза една от онези думи, които ние възрастните се опитваме да скрием от тях. Знаех, че този момент ще дойде, но като всяка майка се почувствах странно, когато чух детето си да говори така. Тогава усетих, че може би е време да поговорим за красивите и грозни думи. Попитах го:
-Какво означава тази дума? -Не знам, нещо лошо. - каза той и се усмихна. -А защо я казваш? Това е грозна дума, която наранява и хора не обичат да я чуват. -Ами не знам... Но знам и красиви думи, искаш ли да ти кажа няколко? - попита ме осъзнал, че трябва да смекчи неприятното чувство, което беше предизвикала грозната дума. -Да! Искам. -Знаеш ли кои са красивите думи, мамо? Красивите думи са: Любов, Целувка, Прегръдка, Обичам те, Благодаря, Моля, Извинявай... Искаш ли да ти кажа още нещо красиво? -Кажи ми... -Освен красивите думи момичетата обичат и цветя. Когато някое момиче ти се сърди трябва да му подариш букет и да го целунеш по бузата, за да стане пак щастливо и да си играе с теб... -Ти така ли правиш?- попитах го аз изумена. -Ами да. И момичетата спират да ми се сърдят. -А кога се казват грозните думи?-попитах аз, любопитна да разбера какво мисли едно 4 годишно момче. -Ами... грозните думи се казват когато си ядосан, когато някой те дразни и искаш и ти да го дразниш му казваш грозна дума и той веднага започва да се дразни. А понякога грозните думи са забавни и смешни и ги казваш, за да се посмееш. Ние в градината понякога ги казваме тихо и почваме да се смеем. -А сега защо я каза? -Ами исках да видя какво ще стане. -Моля те внимавай с грозните думи, защото те нараняват! -Добре ще внимавам, но понякога когато съм ядосан мога ли да казвам грозна дума? -Когато някой те ядоса, можеш да му обясниш, че не се чувстваш добре от това, което прави и да го помолиш да спре. -Добре. Обичам те, Неви! -И аз те обичам Алек! |
АрхивCategories |
RSS Feed