Любовта е винаги добра

Когато бях на 16-17 години и изживявах първите трепети на любовта имах нужда от отговори на многото въпроси, които това чувство пораждаше в мен. За първи път влюбена често не разбирах какво точно усещам и защо чувствата и емоциите ми бяха толкова интензивни и крайни. Ту бях безумно щастлива, ту изпадах в задушаваща тъга. За първи път се сблъсквах с богатството от мисли и емоции, които любовта пораждаше в мен. Люшкайки се между различните й състоя и нюанси търсех отговори навсякъде. Четях книги и стихове. Исках да видя как другите, по-мъдрите и по-опитните от мен описваха любовта. После вдъхновена от тях, аз по детски описвах моята. Имах нужда да я изразя, да я прочета на листа и да я сравня с тази на другите. Ровех се из философските книги, търсейки моето определение за любовта. И един ден го открих. Прочетох го в някаква книга. Не помня коя, но помня, че цитатът идваше от Библията.
"Любовта е дълго търпелива;
любовта не завижда;
любовта не се превъзнася,
не се гордее, не безобразничи,
не търси своето, не се дразни,
не държи сметка,
не се радва на неправдата,
а се радва заедно с истината,
всичко премълчава,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко търпи и всичко прощава.
Любовта никога не престава!"
 
Едно определение за любовта, което толкова ме впечатли и ми хареса, че бързо извадих лист, на който нарисувах с розов молив голямо сърце, оцветих го старателно, а вътре написах цитата. После взех скоч и го залепих на стената над леглото ми. Казах си "Ето такава трябва да е истинската любов. Трябва много да работя над себе си, за да обичам така.“
Струваше ми се страшно трудно да бъда търпелива в любовта - исках всичко да ми се случва веднага, и как да не завиждам на тези, които имаха по-хубава любов от моята - изглеждаха толкова щастливи отстрани, и защо да не търсех своето след като давах толкова много от себе си - така е справедливо! А как да не се ядосвам, имаше толкова много моменти, в които любовта ми не се случваше по начина, по който исках – та нали трябваше винаги да е красива и приказна? Да не държи сметка? Как е възможно това, щом си с някой ти се интересуваш от него и от това какво прави, така че в реда на нещата е да се интересуваш от него. Да, истината беше важна, макар и трудна на моменти, но това бе единственото, което съвпадаше с моето вярване за любовта тогава. За съжаление не можех да повярвам, че любовта вярва на всичко, защото бях усетила ревността на гърба си, чудех се ще срещна ли някога някой, който сляпо да ми вярва. Да, надявах се и търпях нещата, за които се ядосвах, нещата, които по горе преди малко отрекох. Аз ги правех. И прощавах.  Но аз за разлика от този, който бе написал това не вярвах, че така е редно, че такава е природата на любовта. Не и тогава. А може би и той самия не е вярвал, но се е стремял към тази любов. Не знам. 
Имах егоистична и идеалистична представа за любовта, но въпреки това продължавах да я живея не толкова хубава, колкото си я представях. Но най-хубавото от текста бе последното изречение – „Любовта никога не престава.“  Всеки път, когато го прочитах усещах прилив на спокойствие и вяра. Казвах си „Дам, колкото и да е трудна и болезнена на моменти, колкото и пъти да й казваш край тя не престава. Винаги има кой или какво да обичаш, за да продължиш напред, дори и когато те отхвърлят и останеш сам. Тя съществува въпреки мен, въпреки него, въпреки всичко, и щеше да я има винаги. Този текст коренно промени идеята ми за любовта. След като разбрах колко детински и нереален бе моят образ за любовта си поставих за цел да променя това. Прочитах моето „сърце“ всеки ден и след известно време научих текста. Когато той вече беше не само на стената ми, но и в главата ми, аз започнах да си го повтарям всеки път, когато в мен нахлуваха негативните и нереални мисли и емоции за любовта. Когато се страхувах за любовта си това бе моята мантра, с която да се опитам да видя любовта в трудните й моменти по нов начин, да я преживея, така, както я бе описал автора. Бях направила първата крачка, но пътят, който ми предстоеше да извървя бе дълъг. Много пъти от тогава имам своите върхове и падения. Все още вървя по пътя. И все още понякога обичам човешки, а не библейски, но от онзи момент не спирам да вярвам, че любовта е винаги добра и никога не свършва.  

П.С.: Ето сърцето, което може да промени любовта ви! :)  

---