СЕМЕЕН КОНСУЛТАНТ
  • Консултиране
    • Индивидуална консултация
    • Консултация на двойки
    • Online- консултация
  • За мен
    • Вашето мнение
    • Обратна връзка
    • В медиите
  • Статии
    • Вдъхновения
    • Блог
  • Книга
    • Галерия "Страх от обичане"
  • Контакт

Има любов!

2/24/2018

0 Comments

 
Picture
Слънцето залязва. Още един ден завършва. Още един ден сама. Колко дни станаха? Не ги броя. Но всеки следващ е малко повече мой, малко по-лесен, малко по-различен. Споменът от болката става все по-далечен, а тя все по-рядко се появява. Дишам все повече себе си и все по-малко нас.  Аз и Той вече не кънти в главата ми, не ме изпълва със съжаление, не носи вина. 
Крача смело през дните без него, понякога се спъвам, падам и по навик го търся, за да ме спаси. После се сещам, че го няма, дори започвам да забравям как ме спасяваше. Ставам, изтривам ръцете си от калта и продължавам. А онова изречение, от което преди се страхувах става все по мое… „Мога и сама!“
Спомням си как майка ми разказваше, колко е важен мъжът за жената и жената за мъжа, че те са щастливи и силни само, когато са един до друг.
"Мъжът без жена не е мъж, жената без мъж не е жена и децата без майка и баща израстват наранени."
Тогава докато я слушах си мислех, че винаги ще бъда до мъжа, който ще бъде до мен. Пораснах с това. Пораснах с любовта на майка ми и баща ми – силна, лоялна, искрена, буйна, но сигурна. Да, понякога се караха, но никога не усетих несигурност по отношение на любовта им. Бях сигурна, че се обичат и все още съм.
Аз не успях. Не, че се упреквам за това или, че го считам за провал, напротив! Просто моя път е друг. И трябваше да наруша обещанието, което дадох на себе си, че винаги ще стоя до мъжа. Трябваше да приема, че моето дете ще израсне наранено.
Беше и все още ми е трудно да свикна с реалността и да се освободя от вярването, че жената не е жена, когато е сама, че децата са по щастливи, живеейки с двама, а не с един родител. Всеки ден си доказвам обратното. Животът не свърши, сега просто се грижа, обичам и възпитавам за двама.  Всичко стана различно, не по-лошо, а просто  различно, но някъде дълбоко в мен копнежът да бъда до някой и той да бъде до мен расте.
Не мога да се откажа от любовта, колкото и нереална да става тя. Не мога да живея живота си без движещата сила в него. Не мога да спра да вярвам в споделеността, грижата, разбирането, топлината и уважението, които виждах докато растях. Не мога да спра да вярвам, че и на мен ще ми се случат. Отново!
Има любов! Вярвам, че има и хора, които са я познали и знаят как се обича. Има хора, които обичат. Хора, с които можеш да се отпуснеш, да се почувстваш сигурен, специален, разбран, обичан. Хора, които ще приемат твоята лудост за нормална и ще те обичат без изисквания. Ей така, само защото си ти.
И не, няма друг смисъл! Не се заблуждавайте! Нито парите, нито успехите,нито кариерата, нито децата, нито приятелите, нито семейството, могат да заместят това усещане. То е единствено, уникално и необходимо. Колкото и умело да развиваме любовта към себе си, няма как това да замести нуждата от другия.
Дори любовта към себе си мерим с присъствието или отсъствието на другия, защото не можем да сме влюбени в себе си, но със сигурност се обичаме повече, когато сме влюбени в другия. Да, ставаме по-живи, по-радостни, по-ценни, по-уверени, тогава, когато някой ни обича.
Да се откажеш от любовта би означавало да се откажеш от живеенето. Да убиеш себе си преди да си умрял. Да заместиш любовта с нещо друго е временно решение, но не и спасение. Нуждата да бъдем обичани рано или късно избива на повърхността и спасителната кула, която сме си изградили рухва.
Можем и сами!? Дали? Колко? Как? Има много книги за самоОбичане, но връзките нямат заместител, а прегръдките, целувките и влюбените няма да излязат от мода, защото мъжът без жената не е мъж и жената без мъж не е жена!
 

0 Comments

До жената след мен...

2/1/2018

0 Comments

 
Picture

Здравей!
Не знам коя си, нито знам името ти, но след като усетих появата ти в живота ми, реших, че е добре да призная съществуването ти. Да, признавам си, че в началото се смутих. Но нямам лоши чувства към теб, кой знае, ако се задържиш в живота му може някой ден да имаме добри отношения.
 Явно ние жените си мислим, че след като си тръгнем от някой мъж той дълго ще тъгува за нас и в живота му скоро няма да се появи друга, затова винаги сме изненадани, когато разберем за нея.  А може би той все още тъгува и ти си неговото лекарство. Ако е така, моля те помогни му да бъде щастлив. Дай му много повече отколкото аз.
Мъжете винаги сравняват жените си, а ние винаги се опитваме да бъдем по-добри от "бившите". Ти и аз сме различни и няма смисъл да се сравняваш с мен, просто бъди себе си и остани себе си, каквото и да се случи.  
Той е наранен, затова просто бъди добра, търпелива и толерантна.
Остави му огромно лично пространство, защото моята обич му идваше в повече!
Не му се сърди, че идва да вижда синът си, те са влюбени един в друг. Поддържай тази любов, ако искаш да е щастлив. Не се сърди, че му се обаждам или пиша, все пак имаме дете, което винаги ще ни свързва и аз по един или друг начин ще бъда част от живота ви.
Не му се ядосвай, когато излиза с приятели и се прибира рано сутринта или, когато ходи на „мъжки морета“.
О, и бъди добра домакиня, той обича реда (но с лекота създава хаос), обича вкусната храна и уюта. Глези го. И не забравяй да го подкрепяш, да му казваш, че е умен, добър и красив, а ти си щастливка, че е до теб.  
Когато го видиш потънал го успокой и му кажи, че всичко ще е наред.  Не задавай много въпроси, дразни се от това. Казвай му как се чувстваш, но в никакъв случай не му показвай гнева си, страха си, ревността си. За него жената трябва да е ангел, винаги - нежна, мила и любяща, никога - ядосана, мрънкаща или ревнива.
И нещо, което е много важно – сексът винаги трябва да е пълноценен и на високо ниво.
Приеми също, че телефонът и компютърът за него са средство за работа и дори сега да ти обръща внимание в един момент работата ще стане по-важна, а те ще изяждат времето ти.  Научи се да привличаш вниманието му, съблазнявай го, но в никакъв случай не му се ядосвай, че работи 24 часа в денонощието.
Не се опитвай да го променяш! 
И се грижи сама за финансовата си независимост. 

А сега искам да ти благодаря. Благодаря, че си до него в този труден момент от живота му, утешаваш го и лепиш парчетата от разбитото му сърце.  Знаеш ли, мъжете страдат много по-дълго за жените си, казвам го от позицията на човек, който работи с такива мъже. Имаш трудна задача!

 Благодаря ти и за това, че с появата си ми помогна по-бързо да осъзная, че живота продължава, и че и на мен ми предстои да се влюбя.  Сега, когато разбрах, че той е с теб, аз осъзнах свободата си и мога да й се насладя.  Появата ти ми помогна да се освободя от илюзията, че някой ден можем да оправим нещата.
Успех!
                                                                                                                  
                                                                             Една щастлива свободна жена 

0 Comments

    Неви Боджукова

    психолог
    ​семеен консултант

    Архив

    January 2020
    March 2018
    February 2018
    November 2017
    September 2017
    August 2017
    January 2017
    August 2016
    May 2016
    February 2016
    December 2015
    September 2015
    August 2015
    June 2015
    March 2015
    January 2015
    December 2014

    RSS Feed

Неви Боджукова  
психолог
 
София, бул. Васил Левски 102
тел.:  0883 333 177
​

 
​Copyright © 2022. All Rights Reserved.                                            
  • Консултиране
    • Индивидуална консултация
    • Консултация на двойки
    • Online- консултация
  • За мен
    • Вашето мнение
    • Обратна връзка
    • В медиите
  • Статии
    • Вдъхновения
    • Блог
  • Книга
    • Галерия "Страх от обичане"
  • Контакт