 Слънцето залязва. Още един ден завършва. Още един ден сама. Колко дни станаха? Не ги броя. Но всеки следващ е малко повече мой, малко по-лесен, малко по-различен. Споменът от болката става все по-далечен, а тя все по-рядко се появява. Дишам все повече себе си и все по-малко нас. Аз и Той вече не кънти в главата ми, не ме изпълва със съжаление, не носи вина.
Крача смело през дните без него, понякога се спъвам, падам и по навик го търся, за да ме спаси. После се сещам, че го няма, дори започвам да забравям как ме спасяваше. Ставам, изтривам ръцете си от калта и продължавам. А онова изречение, от което преди се страхувах става все по мое… „Мога и сама!“ Спомням си как майка ми разказваше, колко е важен мъжът за жената и жената за мъжа, че те са щастливи и силни само, когато са един до друг. "Мъжът без жена не е мъж, жената без мъж не е жена и децата без майка и баща израстват наранени." Тогава докато я слушах си мислех, че винаги ще бъда до мъжа, който ще бъде до мен. Пораснах с това. Пораснах с любовта на майка ми и баща ми – силна, лоялна, искрена, буйна, но сигурна. Да, понякога се караха, но никога не усетих несигурност по отношение на любовта им. Бях сигурна, че се обичат и все още съм. Аз не успях. Не, че се упреквам за това или, че го считам за провал, напротив! Просто моя път е друг. И трябваше да наруша обещанието, което дадох на себе си, че винаги ще стоя до мъжа. Трябваше да приема, че моето дете ще израсне наранено. Беше и все още ми е трудно да свикна с реалността и да се освободя от вярването, че жената не е жена, когато е сама, че децата са по щастливи, живеейки с двама, а не с един родител. Всеки ден си доказвам обратното. Животът не свърши, сега просто се грижа, обичам и възпитавам за двама. Всичко стана различно, не по-лошо, а просто различно, но някъде дълбоко в мен копнежът да бъда до някой и той да бъде до мен расте. Не мога да се откажа от любовта, колкото и нереална да става тя. Не мога да живея живота си без движещата сила в него. Не мога да спра да вярвам в споделеността, грижата, разбирането, топлината и уважението, които виждах докато растях. Не мога да спра да вярвам, че и на мен ще ми се случат. Отново! Има любов! Вярвам, че има и хора, които са я познали и знаят как се обича. Има хора, които обичат. Хора, с които можеш да се отпуснеш, да се почувстваш сигурен, специален, разбран, обичан. Хора, които ще приемат твоята лудост за нормална и ще те обичат без изисквания. Ей така, само защото си ти. И не, няма друг смисъл! Не се заблуждавайте! Нито парите, нито успехите,нито кариерата, нито децата, нито приятелите, нито семейството, могат да заместят това усещане. То е единствено, уникално и необходимо. Колкото и умело да развиваме любовта към себе си, няма как това да замести нуждата от другия. Дори любовта към себе си мерим с присъствието или отсъствието на другия, защото не можем да сме влюбени в себе си, но със сигурност се обичаме повече, когато сме влюбени в другия. Да, ставаме по-живи, по-радостни, по-ценни, по-уверени, тогава, когато някой ни обича. Да се откажеш от любовта би означавало да се откажеш от живеенето. Да убиеш себе си преди да си умрял. Да заместиш любовта с нещо друго е временно решение, но не и спасение. Нуждата да бъдем обичани рано или късно избива на повърхността и спасителната кула, която сме си изградили рухва. Можем и сами!? Дали? Колко? Как? Има много книги за самоОбичане, но връзките нямат заместител, а прегръдките, целувките и влюбените няма да излязат от мода, защото мъжът без жената не е мъж и жената без мъж не е жена!
0 Comments
 Здравей! Не знам коя си, нито знам името ти, но след като усетих появата ти в живота ми, реших, че е добре да призная съществуването ти. Да, признавам си, че в началото се смутих. Но нямам лоши чувства към теб, кой знае, ако се задържиш в живота му може някой ден да имаме добри отношения. Явно ние жените си мислим, че след като си тръгнем от някой мъж той дълго ще тъгува за нас и в живота му скоро няма да се появи друга, затова винаги сме изненадани, когато разберем за нея. А може би той все още тъгува и ти си неговото лекарство. Ако е така, моля те помогни му да бъде щастлив. Дай му много повече отколкото аз. Мъжете винаги сравняват жените си, а ние винаги се опитваме да бъдем по-добри от "бившите". Ти и аз сме различни и няма смисъл да се сравняваш с мен, просто бъди себе си и остани себе си, каквото и да се случи. Той е наранен, затова просто бъди добра, търпелива и толерантна. Остави му огромно лично пространство, защото моята обич му идваше в повече! Не му се сърди, че идва да вижда синът си, те са влюбени един в друг. Поддържай тази любов, ако искаш да е щастлив. Не се сърди, че му се обаждам или пиша, все пак имаме дете, което винаги ще ни свързва и аз по един или друг начин ще бъда част от живота ви. Не му се ядосвай, когато излиза с приятели и се прибира рано сутринта или, когато ходи на „мъжки морета“. О, и бъди добра домакиня, той обича реда (но с лекота създава хаос), обича вкусната храна и уюта. Глези го. И не забравяй да го подкрепяш, да му казваш, че е умен, добър и красив, а ти си щастливка, че е до теб. Когато го видиш потънал го успокой и му кажи, че всичко ще е наред. Не задавай много въпроси, дразни се от това. Казвай му как се чувстваш, но в никакъв случай не му показвай гнева си, страха си, ревността си. За него жената трябва да е ангел, винаги - нежна, мила и любяща, никога - ядосана, мрънкаща или ревнива. И нещо, което е много важно – сексът винаги трябва да е пълноценен и на високо ниво. Приеми също, че телефонът и компютърът за него са средство за работа и дори сега да ти обръща внимание в един момент работата ще стане по-важна, а те ще изяждат времето ти. Научи се да привличаш вниманието му, съблазнявай го, но в никакъв случай не му се ядосвай, че работи 24 часа в денонощието. Не се опитвай да го променяш! И се грижи сама за финансовата си независимост. А сега искам да ти благодаря. Благодаря, че си до него в този труден момент от живота му, утешаваш го и лепиш парчетата от разбитото му сърце. Знаеш ли, мъжете страдат много по-дълго за жените си, казвам го от позицията на човек, който работи с такива мъже. Имаш трудна задача! Благодаря ти и за това, че с появата си ми помогна по-бързо да осъзная, че живота продължава, и че и на мен ми предстои да се влюбя. Сега, когато разбрах, че той е с теб, аз осъзнах свободата си и мога да й се насладя. Появата ти ми помогна да се освободя от илюзията, че някой ден можем да оправим нещата. Успех! Една щастлива свободна жена |
Неви Боджуковапсихолог Архив
January 2020
|
RSS Feed