Писмо до дядо Коледа!

    Отново декември. Месецът на чудесата, на мечтите, които посяваме за следващата година. Месецът на най-дългите нощи в годината, на най-топлите чаши чай, на най-ароматните сладкиши, на портокаловите корички… на шаловете, на прегръдките, целувките, подаръците, на дългите вечери и сладките разговори, червеното вино и коледните песни. Месецът, в който ти се иска да събереш всички ценни за теб хора около масата, за да им подариш красиви мигове. Да им покажеш, че ги обичаш. Да им подариш частица от себе си. Да видиш усмивките, пълните с радост сърца, гордостта в очите им, да кажеш тихо своето благодаря и да чуеш тяхното. Вълшебно време!
Време за писане на писма. Но от онези истинските, които вместо да изпратиш за Лапландия ще прибереш прилежно в красива дървена кутия скрита в шкафа, за да можеш да ги четеш всеки път, когато усетиш, че ти е трудно да вярваш в чудеса.
А чудесата?  Ами те не спират да съществуват! Нарисувай ги в сърцето си и всеки ден прави по една малка крачка към тях, а когато ги срещнеш, порадвай им се, приеми ги и повярвай, че ти принадлежат!

Здравей, дядо Коледа!
Отново дойде време да си поговорим с теб. Измина цяла година откакто ти писах за последно, но много често през годината усещах и срещах чудесата ти. 
Може би не съм била от най-послушните деца, но със сигурност знам, че нито за миг не престанах да слушам себе си. Е, това понякога ми струваше скъпо, но често ми даваше сили да сбъдвам, чудесата, за които се бяхме разбрали миналата Коледа.
Най-хубавото е, че и тази година съм ти приготвила достатъчно „чудеса“ за сбъдване. За моя огромна радост не спрях да мечтая. И да вярвам също.
Никога не бих изневерила на обещанието, което ти дадох онази Коледа. Все още мечтая и вярвам, както, когато бях на 5 години. Какво се промени ли? Идеите и нещата, в които вярвам се промениха, пораснаха, станаха по други, по-хубави, по-истински и най-вече по мои. 
БЛАГОДАРЯ! ОБИЧАМ ТЕ! ЧУВАМ ТЕ! ПРИЕМАМ ТЕ! ВЯРВАМ ТИ! ДО ТЕБ СЪМ! – разбрах, че това са вълшебни думички, които докосват. Видях как всяка от тях носи спокойствие, сила и красота, не само за този, който ги чува, но и за онзи, който ги изрича.
Какво искам под елхата ли?
Тази година под елхата едва ли ще има място за мои подаръци, защото Алек ти е поръчал толкова много… Затова ще си пожелая нещо друго, което няма да открия под елхата, но ще усещам всеки ден през годината…
Нека има здраве, за да мога да нося спокойно и уверено крилете си.  Нека нося със себе си и от онази мъдрост, която да ми помага да не забравям коя съм всъщност. Нека и от онази любов, силната да има, че да ме вдига като вятър, когато падна по пътя си.
Мечтите, сама ще напиша... и ще ги скрия в кутията!
                                Весела Коледа! 

---