И заживели щастливо...

Нали помните как свършват приказките? Принцът срещнал принцесата и веднага със сърцето си разбрал, че тя ще бъде жената на живота му. Тя макар и свенливо също си признала, колко много е влюбена в него. После се появили зли вещици, завистливи роднини, фалшиви каляски, изгубени обувки, недостигащо време, отровни ябълки и какво ли още не, които се опитали да убият влюбеността им. Но въпреки всичко любовта победила и принца и принцесата вдигнали голяма красива сватба, обещали си вечна вярност и обич и заживели щастливо в реалността, защото приказките свършват и рано или късно идва реалността. Колко време обаче продължило това щастие?
Всеки ден се срещам с двойки, чиито приказки се разпадат по един некрасив начин, въпреки вричането и обичането. Какво уби щастието? Къде отиде то? Защо принца и принцесата не живеят вече щастливо? А може би щастливото е било преди „и заживели щастливо“. Преди да влязат в реалността на ежедневието, битовизмите, преди да си помислят, че вече няма за какво да се борят, „тя любовта щом е обещана ще си остане жива завинаги“- наивно вярвали те.
Красивото усещане за влюбеност изведнъж обаче било заменено с много други не толкова красиви усещания идващи от обикновените проблеми, задължения, задачи, графици, срокове, сметки. И без да се усетят принцът и принцесата сппрели да се гледат с влюбени очи, спрели да се питат „Как си, от какво имаш нужда?“ спрели да си казват онези красиви думи, които са разтуптявали сърцата им в началото. Спрели да копнеят да се видят, докоснат, целунат и усетят, защото другият „винаги бил там“, на разположение. Спрели и да мечтаят заедно, след като изпълнили повечето „общи“ мечти – дом, деца, кола, ваканция. А мечтата да се обичат останала забравена да избледнява, някъде там затворена в шкафа, в албума със сватбени снимки.
Един ден някой от тях се събудил и осъзнал, че вече не живее щастливо. Известно време се опитвал да разбере къде е отишло щастието, а после без много да мисли и без да потърси помощ, обвинил другия за това, че щастието го няма.
В този момент принцът и принцесата по скоро са имали нужда отново да се преборят за своето „и заживели щастливо“, имали са нужда да видят, в какво са се превърнали, да се преоткрият, да се намерят, защото след пет, десет, петнадесет години те вече не са онези, които са били в началото.
​Някои успяват, борят се, търсят помощ и продължават да мечтаят заедно.
За жалост не са малко и онези, които решават, че е най-добре да се откажат от „нещастието“ и да намерят друг принц и друга принцеса, с които да се усетят пак влюбени, с които пак да мечтаят за „и заживели щастливо“. 
А за това „заживели щастливо“ всъщност трябва да се мисли всеки ден. Всяка сутрин, събуждайки се до принца или принцесата, да не забравяте, че имате грижата за вашето „щастливо“.
​И двамата. Заедно. 

---