Когато любовта наранява...

Ще ви разкажа една история, защото разказването на истории е най-лесния начин да бъдеш разбран, защото примерите говорят много повече от всяка теория и защото във въпросите, всъщност има много повече отговори отколкото предполагаме.  Пиша, вдъхновена от хората, които споделят. Пиша, за да ви пoдканя да видите себе си чрез другите и да потърсите вашите отговори… 

„Лили стоеше пред печката и готвеше любимото ядене на Ангел.Имаха няколко обтегнати дни и тя беше решила да го изненада и поглези, да му покаже, че е специален. Петгодишната й дъщеря я дърпаше за ръката и я молеше да види какво е нарисувала. Не можеше да погледне, защото сега трябваше да приготви всичко навреме, оставаше час до идването на Ангел, а тя трябваше да се направи красива за него. Изнерви се. Взе телефона и се обади на майка си, за да види кога ще е тук, беше я помолила да вземе детето за тази вечер. На вратата се позвъни. Ето я, дойде точно на време. Лили облече Рая и я изпрати, след което бързо се върна в кухнята, сложи яденето във фурната да се пече и хукна към банята.

Изсуши косата си, сложи лек грим, облече любимата му рокля. Беше красива. Погледна се в огледалото и се усмихна, преди да отиде в кухнята, за да погледне вечерята.
Масата беше красиво подредена.  Имаше свещи, цветя, дори му беше купила картичка, в която беше написала няколко красиви извинителни реда. 
Той закъсняваше. Беше казал, че ще се прибере към седем и половина, а вече минаваше осем. Лили започна да се изнервя. Цялата еуфория и очакване изчезваха и на тяхно място идваха гняв и болка. Къде се бавеше той? Знаеше, че тя го чака. Обади му се. Беше видял стар приятел и седнал с него за по една бърза бира. „Какво? Как може някакъв си приятел да е по важен от мен и моята изненада?” – помисли си тя обидено.
-Кога ще се прибереш? – попита го с леден глас.
-След малко си идвам мила, не съм забравил за изненадата! – каза той развеселено.
Гняв, обида и разочарование се сляха в едно и забъркаха коктейл, който бе способен да убие и най-красивата любов. Лили отвори бутилката вино и си наля една чаша. Изпи я бързо, а в очите и блестяха сълзи. Мислеше си за онзи Ангел, в който се беше влюбила. Тогава тя не спираше да повтаря, че той е истински ангел изпратен и от господ, за да я обожава и направи щастлива. Къде беше той сега? Пиеше бира и въобще не му пукаше за нея. Дори не се обади да каже, че ще закъснее.
В девет часа, чу  как той отключва вратата. Не стана да го посрещне. Седеше на масата  красива,  с кръстосани крака и ръце, изправен гръб и леден поглед.  Той влезе в стаята, и когато я видя подсвирна.
 -Прекрасна си! - каза с блеснали очи той. Това обаче я подразни още повече. „Как така след като знаеше колко прекрасна жена го очакваше в къщи беше решил да пие бира, вместо да бърза да се прибере при нея?”
- Благодаря! – каза го така, че той да разбере колко ядосана бе тя.
-Хайде мила не се сърди! – каза той извинително.
-Не! Не ми казвай да не се сърдя, няма как да не се сърдя! Писна ми да не се сърдя, а ти да слагаш работата, приятелите и всичко друго преди мен! Толкова си ужасен! Нито веднъж не се сети да ме изненадаш, да ми обърнеш внимание, да попиташ как е минал деня ми. Какво си мислиш, че поддържането на дома и гледането на дете не е работа? Уморих се да те чакам да се сетиш! Не мога повече, мислех си, че все още е останало нещо от онзи Ангел, който правеше всичко, за да се усмихна, но съм грешала. Ти си нещо друго, което ме отвращава и отблъсква! Съжалявам, че съм с теб, съжалявам, че пропилях цял следобед, за да те зарадвам, а ти се отнесе нехайно! Лека нощ! – каза всичко това изправи се и тръгна към спалнята. Но след втората крачка неговата ръка я сграбчи за лакътя и със сила я обърна обратно. В очите му гореше огън, дяволски огън. Тя го усети, и по гърба и преминаха тръпки. Целия гняв и разочарование за секунди бяха изместени от нещо друго  – страх! Този поглед я накара да се страхува. Но тя бързо се овладя и го погледна пренебрежително и надменно.
-Пусни ме! – изсъска тя, опитвайки се да не показва страхът, който бумтеше в гърлото и ушите й.
-Ти за каква се мислиш? Да не мислиш, че света се върти около теб? Да не мислиш, че ми е гот да се скъсвам от работа, за да имаш това? Тази къща, тази вечеря, тази рокля? Писна ми да контролираш всяко мое действие, писна ми да ме обвиняваш за всичко. Писна ми някаква лигла да ме обижда! Писна ми да се чудя всеки път как да поискам секс, за да не ми откажеш! Не те понасям, ужасна обсебваща и критикуваща. – все още стискаше ръката й. Беше се доближил до нея и я гледаше в очите. Тя рязко дръпна ръката си и се отскубна. Обърна му гръб и вървейки към стаята изкрещя:
-Искам развод! Не мога да остана с човек, който не ме разбира!
-Махай се! И аз искам развод! – каза той и си сипа чаша вино.
Лили лежеше в леглото, но не можеше да заспи. Не спираше да чува това, което и беше казал Ангел. Сякаш имаше нужда до си припомня болката и обидата, за да заглуши силното желание, което се надигаше в нея. Цялото й тяло и душа копнееше само за едно, той да влезе да се извини и да я прегърне. Обичаше го, но сега трябваше да го мрази. Не можеше да го повика, нямаше да се моли! Каква беше тази любов? Мислеше за това, което стана, как се случи всичко и защо желанието й да се сдобрят доведе до още по-голямо отчуждение. Явно не бяха един за друг? Или може би някъде грешеше? „Защо, когато искаме да покажем  и получим любов ние нападаме, нараняваме, обиждаме?”. Може би очакванията я задължаваха да недоволства, да се чувства неразбрана…. А тя разбираше ли го?
„Може би ни е по-лесно да се защитаваме, отколкото да се откриваме пред другия? Да критикуваме, вместо да споделяме…”
Ангел си наливаше последното вино останало в бутилката. Препрочиташе картичката за пореден път.  В главата си превърташе скандала. Имаше страхотна жена. Беше се подготвила за тази вечер и той оценяваше това, но се чудеше защо винаги е сърдита? Защо постоянно не е доволна от него?  Може би наистина не бяха един за друг. Може би обичта си е отишла? Искаше му се да отиде в стаята и да я прегърне, да я целуне, да усети нейната слабост, но нямаше да го направи. Нямаше да признае вина. Той беше невинен. Той имаше нужда от една бира със стар приятел, и ако това не й харесва си е неин проблем.  Осен това обидните й думи все още го тровеха.  Може би трябваше да живее сам, да се грижи само за себе си, а не за семейство. Беше му трудно и тя не го разбираше.  Защо така се вбеси, когато тя се развика? Защо не реагира по друг начин, защо я стискаше с такава злоба, беше усетил страхът й. Това го влудяваше, как можеше да кара майката на детето си да се страхува от него? Как можеше да напада жена? Как тя успяваше да събуди животинското в него? Обичаше я, но защо не можеше да покаже любовта? Защо постоянно беше готов да напада, за да се защити? Имаше ли и друг начин?  Трябваше да намери друг начин! Трябваше да разберат защо и как са стигнали до тази болезнена любов." 

С подобна история идват много двойки, имащи нужда да се променят, за да могат да изразяват  какво чувстват един към друг без да бъдат заслепявани от гняв, страх и разочарование.   
Отговорите намирахме заедно, а  те се учат да показват любовта си по друг начин!

 

---