Какво усещате, когато чуете думата "нежност", какво ви идва на ум, какво ви се иска да направите? Проявявате ли нежност, към кого, как, кога? Получавате ли нежност, от кого, как, кога? Само изричането и писането на тази дума създава едно различно усещане в мен – мило, спокойно, защитено, приятно и обичано се чувствам, когато имам възможност да дам и получа нежност, сякаш се свързвам с най-хубавото в себе си. И хората и животните са така устроени от първия ден да имат нужда да получават нежност и да дават нежност. Какво и кога се обърка в нас, че загърбихме тази нужда. Отказахме се от нея, спряхме да даваме и да търсим. Изоставихме природата си и се превърнахме в роботи. Стремим се да бъдем силни и независими, неуязвими, ненуждаещи се. А, ако все пак е останала някаква частица нежност в нас я стискаме здраво и не я даваме почти на никой, за да не се изгубим съвсем. Нежността остава неизразена и ненужна, а оправданието е прозаично – живота е труден, жесток, изисква от нас да бъдем корави, а не нежни, да се борим, а не да се лигавим, нежността е признак на слабост, по-добре е да инвестираме енергия в това да потискаме тази първична потребност, отколкото да проявяваме нежност, и без това почти никой не е нежен с нас. Бяхте ли нежни скоро? А усетихте ли нежността на някого? Ако отговорът на тези въпроси е „Да“ вие сте щастливци! И може би живота за вас е хубав. Ако отговорът е друг или не намирате отговор, може би е време да помислите над това. Най-необикновеното в нежността е, че колкото повече давате, толкова повече я имате. Тя не свършва, когато я раздавате, става още повече, и обратно – колкото повече я пазите в себе си и колкото по-рядко я давате, толкова по-малка и уродлива става тя, толкова по-трудно успявате бъдете нежни. Липсата на нежност боли, носи душевно страдание, което постоянно се опитваме да потиснем, пренебрегнем, запълним с друго. Каквото и да консумираме от света, то не може да запълни тази нужда. Малкото бебе плаче неистово, за да получи своята доза нежност и да даде на майка си същото. Колкото повече растем, толкова по-рядко обаче си позволяваме да искаме и даваме нежност. Искаме всичко друго – престиж, успех, авторитет, принадлежност, пари, власт, сила, материални блага, но не и да бъдем нежни. Не забравяйте, че нежността е най-естественото, евтино и вълшебно лекарство за душата. Намалява стреса и напрежението, подобрява настроението, има мигновен ефект и носи радост, удовлетвореност, сила. Опитайте да бъдете по-нежни – към себе си, към децата си, към близките си, към колегите и приятелите, към всеки човек, който срещате, може пък да ви хареса!
1 Comment
1/28/2023 12:49:31 pm
Lovely blog, thanks for taking the time to share this.
Reply
Leave a Reply. |
Неви Боджуковапсихолог Архив
January 2020
|