Ако приемем, че връзката минава през различни фази и се променя с годините, то всяка една любов стига до момента, в който забравена някъде зад ежедневните задачи свързани с децата, професията, родителите, приятелите и какво ли още не, крещи: "Открий ме отново!" Но как да открием нещо отново след като не сме го изгубвали наистина? Как можем да желаем някой, който вече имаме и обичаме? Сега ще ви разкажа една история, а вие намерете вашия отговор... "Тя беше 40 годишна, красива, успешна и същевременно много объркана жена. Беше постигнала всичко, за което бе мечтала преди години, когато учеше "Туризъм" в университета. Сега тя управляваше една от най-известните туристически агенции в бранша. Пътувания, прекрасни екзотични дестинации, много доволни клиенти и партньори, такъв беше живота й преди да срещне съпругът си. Двамата се запознават в Мексико на едно от поредните й пътувания. Връзката им е прекрасна и в нея не липсват романтика, много страст и обещания, които и двамата са готови да изпълнят с радост. След 2 години решават да се оженят, а малко след това се ражда дъщеря им, която я прави толкова щастлива, че тя е готова да даде всичко за това малко същество. Отдава се на майчинството и изживява две прекрасни години далеч от работата. Сега отново е на гребена на вълната и работи още по-вдъхновена и устремена от преди. Вече е постигнала, това което повечето момичета желаят! Дните минават спокойно, тя прави нещата, които обича и е с хората, които обича. Но! Не е щастлива. Представяте ли си? Много от вас ще кажат: Какво и е на тази жена, има си всичко, а не е щастлива? Тя обаче е осъзнала, че същинската приказка започва след: "И заживели, доволни и щастливи..." и съвсем не продължава по този начин. Сега тези, които се чувстват като нея, могат да се успокоят, защото не са единствените "нещастни" в щастието си. И повярвайте това "нещастие" е едно от най-трудните, защото дори нямаш право да се оплачеш, да споделиш с някой, да поискаш помощ. Как да каже на приятелките или на майка си, че се чувства самотна и изгубена. Как да обясни, че има нужда от нещо друго, от нещо, което да я разтърси, да и даде нов тласък и желание да се бори. Тя е боец, но битките, които води в ежедневието си, не са й достатъчни, нито работата, нито любовта на съпруга й, нито грижите за детето и стигат, за да се почувства истински щастлива. Тя се питаше всеки ден: Какво се случва с мен? Защо? Така ли ще продължи живота ми? С това необяснимо чувство, заседнало в гърдите? Или е само период? Как да изляза от него? Един ден в живота и се появява мъж. Той недвусмислено й показва, че я желае. Неговото внимание и специално отношение, първоначално я плашат, но след това тя усеща, че онази празнота и изгубеност все по рядко я навестяват, защото главата и е пълна с други мисли. Там е той. Неговите думи я карат да се усмихва, а фантазиите й стават все по-смели. Представя си как го целува, как го докосва, започва да копнее да бъде целуната и докосната, сякаш е отново в училище. Всичко това е придружено с голяма доза страх. Тя отново се бори, но този път битката е със самата нея. Как може да мисли и копнее за друг след като обича съпругът си, та това би го наранило? След всеки разговор с "мъжът" тя е все по-развълнувана, но и уплашена. Може ли да си позволи да нарани хората, които толкова много обича, за да угоди на себе си? Да задоволи един копнеж, който въобще не бива да съществува? Но как да го задуши? Как да го пусне, след като именно този копнеж я събуди отново, той я накара да се почувства жива по един нов и различен начин. Дори страхът и болката, която изпитва когато мисли какво може да причини на семейството си, не могат да заглушат това ново усещане. Този път тя трябва да се изправи срещу своя морал, ценности и предразсъдъци, срещу обещанието за вярност, което беше дала на съпруга си... От другата страна стояха всички онези нови и прекрасни емоции, пълнотата и щастието, че отново е усетила своята дива страна, че отново е момичето, което беше преди много години! Че е излязла от сигурното и се движи по ръба... От коя страна ще падне? Ще спечи или ще загуби?" Отговорите намерете сами... Открийте себе си и човека до вас отново!
1 Comment
|
Неви Боджуковапсихолог Архив
January 2020
|