Жената е огледало на мъжа

Защо си тръгват жените? Какво най-силно ненавиждат те в мъжете? Какво не могат да им простят? Въпроси, чиито отговори търсим всеки ден...  
Мъже, не става дума нито за лошите ви навици, нито за безпорядъка, който създавате, нито за капака на тоалетната чиния, нито за излишъка или липсата на пари, нито за срещите ви с приятели, забравената годишнина, закъснението или каквото друго ви хрумне. Не в тази част от вашата същност се оглежда жената.  Всичко това и още много други неща от вашето ежедневие, за нея са просто "дреболии", които тя не би забелязала, ако онова, от което има нужда е отразено в очите й. 

Жената е огледало на мъжа, помнете това! 




От какво всъщност има нужда? 

Обяснения в любов, обещания, цветя, подаръци, екзотични екскурзии?  Не! Това е жалък опит, с който можете само временно да върнете блясъка в очите й. Блясък, който може да я заслепи, но не и да бъде отразен в нейното огледало. 
За да светят, жените имат нужда от вашия огън, страст, нежност, сила и внимание, които да отразят. Няма ли ги, няма нищо! 
Жените ненавиждат липсата на отношение, липсата на усещане за близост, топлина. Жените ненавиждат празните мъжки очи, жените ненавиждат страха и разума. Те вярват в емоцията, импулса, смеха, прегръдките, целувките, любовта. 

Представете си една кукла манекен. Красива, стройна, с идеални пропорции, почти съвършена. Какво се случва с нея след като са я избрали, харесали, взели...  Слагат я в магазина - нейния нов дом. Обличат я, подреждат косите й, избират най-доброто място за нея, създават и добри условия, може да добавят и едно, две деца, за да стане още по-завършена и идеална. После я оставят гордо на витрината, за да я видят всички и да й се порадват. "Дааа, красива е, добра и грижовна!" - казват всички и се спират да я погледат.Но в нея няма живот. Тя е идеална и същевременно нереална. 

А вие не спирате да разказвате на всички за нейната съвършенност. 
Пред нея обаче мълчите. Не смятате за нужно да казвате на съвършенството, че е такова, то трябва да си го знае. Докосвате я все по рядко, за да не нарушите хармонията между вас, а тя изгаря от копнеж да бъде докосвана и прегръщана точно от вашите ръце, за да усети хармонията по между ви.
Все по-рядко целувате устните й, за да не размажете червилото, което тя е сложила специално за вас и желае да остави по тялото ви. 
Вече не си позволявате да заровите пръсти в косите й, защото някой някога ви е казал, че мъжът не трябва да позволява и косъм да падне от главата на жената до него. Обгрижвате я от разстояние, безмълвно, без да и казвате и показвате колко безумно влюбен сте в нея, а тя не знае за това.

С времето става все по-ядосана, че вече не споменавате, колко е специална и важна за вас, ядосана ви е, че все по-рядко я държите в прегръдките си, че не целувате жадно устните й, че се страхувате да разроши косите й. Все по-рядко усеща, че е вашата най-любима. И с всеки следващ ден става все по-студена, сърдита, уморена.

Все по рядко намира повод да ви благодари, все по рядко намира желание да ви пожелае. Не харесва секса, защото за нея той вече не е химия, а задължение. От усмивката й вече няма следи. Очите и не блестят, както в началото, раменете и не са гордо изправени. Свалила е крилете на любовта, които й подарихте, защото вие забравихте за тях. Сърцето й ставаше все по пластмасово, а тя не спираше да се надява поне за малко да бъде истинска. Уви, това не се случваше.
Хората все по-рядко я забелязваха, все по-рядко спираха да й се порадват. И въпреки, че вие не спряхте да разказвате, колко прекрасна е тя, никой не ви вярваше, защото нейните очи говореха друго. 

Да, може би другите ви завиждаха за нея, но и не разбираха защо очите й са тъжни. Чудеха се какво й има, докато вие се правехте, че всичко е наред.

Жената казват е огледало на мъжа, и когато започне да отразява именно онази безумна липса на отношение и внимание, то се пръска на милион парчета. Всяко от тях тя подарява на вас, докато един ден от красивото огледало не е останало нищо, а мъжката душа е безпощадно разкъсана. И тя си тръгва, намразила себе си и живота си, търсеща отново светлината и обичта, които да отразява, защото жената е огледало на мъжа.

---